Сестра е сред първите филми от програмата на злополучния 24-ти София филм

" Сестра "  е измежду първите филми от програмата на злощастния 24-ти „ София филм фест “, които доближават до феновете, въпреки и с три и половина месеца забавяне. Премиерата му на огромен екран бе в събота навън, а до края на онлайн изданието на фестивала (19 юли) той може да се гледа против възнаграждение на siff.bg. Колцина ще посмеят да посегнат към този артикул на новото българско кино, идващ с награди от Сан Себастиан, Котбус и Варна?

" Сестра "  е и вторият пълнометражен филм на Светла Цоцоркова, дебютирала със по този начин фестивално (но не и зрителски) сполучливия „ Жажда “. И както в него, основната роля се извършва от младата Моника Найденова. Синеоката актриса е изобретение на режисьорката и особено за нея заедно със съавтора и на двата кино лентата Светослав Овчаров пишат сюжета на " Сестра ". Тя е по-малката сестра в дисфункционално семейство от обществената външна страна (аман, нали?): мечтателка, фантазьорка и патологична лъжкиня, Пипи Дългото чорапче без плитки и Барон Мюнхаузен без чизми. В българското кино се родее с " Аве ".

Граденето на персонажа на Райна, поетичните близки проекти и безмълвно сменящата се аудитория на фамилната сергия за грънци – тази спонтанна сцена за нейните опашати неистини, са най-успешната част от кино лентата. Представленията й приключват с " овации "  – таман те продават евтините сувенири, които Райна вае от глина дружно с кака си и самотната им майка. За разлика от скалъпените надве-натри грънци, обликът й е изваян от режисьорката и оператора Веселин Христов с деликатност. Обагрен в златистотопли тонове, той контрастира с естетиката на грозното, която доминира и в този нов български филм. („ Намусено постсоц кино “, както извънредно успешно дефинира този род надарената ни преводачка и горе-долу кинокритик Нева Мичева.)

От целия дребен свят на екрана единствено Райна владее някаква загадка хубост, нещо близо до изкуството – думите, историите. Майка й (Светлана Янчева), сестра й, любовникът на сестрата (автомонтьорът Миро - прост Асен Блатечки), епизодиците (лекари, полицаи) са едносрични, груби, постоянно вулгарни. 

Това опълчване работи до един миг, само че най-после пошлостта побеждава: няма кой знае каква драма, нито кой знае какъв катарзис. Сестринството сред двете девойки, значимо за развръзката, е показано неубедително и незадълбочено. Просто хора, които се държат зле един с различен, до момента в който не осъзнават, че единственото, което имат – това е другият до тях. Сблъсъкът сред реещата се върху облаците на фантазията си Райна и същинския живот е челен; само че в момента, в който момичето започва да приказва истината, въображението зад филмовия роман се оказва извънредно нищожно.

„ Сестра “ доста напомня на скорошния „ Ирина “ - поради слагането на благ русо творение с нещастен живот в центъра на описа, поради бита на героините, поради ненапълно щастливата развръзка. Не по-малко и поради обстоятелството, че и двата сюжета написа проф. Овчаров, въпреки Цоцоркова да декларира автобиографична нотка: точно тя е въодушевила героинята, която обича да споделя небивалици.

Надежда Косева и Мартина Апостолова (в ролята на Ирина) се оправиха по-добре; в „ Сестра “ има някаква бездейност и равнодушие, които карат фена да си остане дистанциран от драмите на героите. Естетически обаче филмът е на доста високо равнище, изключително в първата си половина. Цоцоркова загатна за това още в „ Жажда “, където се вееха белите криле на едни чаршафи над морето. Този път е още по-добре: камерата на Веселин Христов основава съвършено хармонични фрагменти, в които светлосиният цвят е на особена респект - освен тъй като е цветът на очите на Моника Найденова.  

Любопитно ще е да видим това забавно лице при различен режисьор, в друга тема, където може и да й дадат актьорска задача да се усмихне най-малко един път.